Това са децата от дом за медикосоциални грижи в кв”Надежда”, деца от 0 до 3 години. Пребивават деца здрави, но има и болни. Симдром на Даун, слепота, болести на опорнодвигателния апарат.
Tам нещата са сравнително добре. Причини? Домът е в София. Тук хората са много, фирмите са много, децата в София са повече. Получават епизодични помощи. Често семейства с отраснали деца носят дрешките там. Освен това домовете за най-малките са под патронажа на Министерство на здравеопазването, т.е проверки от министерството нон стоп, както и от ХЕИ.
Освен това директорката е лекар, т.е човек, който по презумция е с интелигентност над средната, човек който го е грижа. Най-много ме втрещи, че тя ми каза къде имат пропуски. Не, не липси. Пропуски. Жената беше отзивчива и крайно мила. А като се сетя във филма на BBC каква директорка е показана.
Всичко отръгна от Ася, момиче което живее в Щатите и е гледало филма „Забравените деца на България” на BBC. Не знам колко от вас са го гледали. Лично аз имам доста здрави нерви и успях да го гледам от край до край. След като го гледах, седях и мислех. Какво съм аз, защо ме няма там при тези деца, какво правя аз за тях, какво правим ние за тях и защо съм ги забравила, защо сме ги забравили.
И тогава сестра ми ме свърза с Ася. Тя от няколко месеца си е в България и е подхванала инициатива. Нейна си. Много лична. Между работата си и 5-месечната й дъщеря прави и това. Организира, пазарува с лични пари, пише писма, среща се с управители на фирми, моли се и чука на врати.
Знам, ще кажете, Коледа идва, всички показахме мазни главици и решихме да сме добри.Аз в Коледа не вярвам. Вярвам в дела. Ася е прекрасен човек. Вчера се видяхме и съм възхитена. Няма лигав патос, няма сополи и мрънкане. Има действия! Купила е тонове бебешки бодита, ританки, пантофки, ръкавички, захар, бисквити, ориз...Занесохме и 50 банана. Децата така им се радваха. За мен 50 банана са 14 лв, за тях – радост. Оказа се, че най-големият проблем са памперсите и джаджите за активност - моливи, листове хартия, блокчета за апликации.
Няма да коментирам, колко пари е изхарчила, не е ваша работа, не е моя работа. Дала е колкото е могла. Нарочно не казвам суми, мразя надцакването. А и хора зли има колкото искате. „О, тая живее в САЩ, тя има пари, мани я нея, не я мисли, абе таа пинтия що даде само толкова...” Гнусотия!
Няма да ви малтретирам с цифри. Само ще спомена няколко от тях. Уточнение – говорим за дом в сравнително добро състояние! Та. На ден за едно дете за храна се отделят 1,88 лв. За лекарства 0,40 лв. За лекарствата едно допълнение. В кв”Лозенец има такъв дом също, в София са 3. Там децата, общо 150 деца, в момента са под карантина...Хепатит. Лекарства, специална диета след това...Кое точно ще покрие тази сума? Заплата на една детегледачка в дом – средно 200 лв. Малко дете – средно 4-5 памперса дневно (в икономичен план), за дете на 2-3 години – средно 3 памперса дневно (икономичен план).
За моя радост – децата бяха в топла стая. Хигиената е на ниво. Нямаше висящи сополи, кални чепици и обелки от печени чушки в кухнята. Всеки дом за по-големи деца, особено извън София е ад. Показвам ви този, за да не ви плаша.
Пиша всичко това, не за да ви крънкам за пари! Не! Пиша го, за да се сетим за тях. За да не заравяме удобно глави. Е, естествено, ако някой иска да помогне, няма да го върна. Който няма време и сили да посети дом нека ми пише, ще намеря начин да предам нещата на Ася. За всеки, който не вярва на мен или Ася ще има касови бележки и Дарителски протокол.
За всеки, който си каже – „таа па”. Да, таа па. Не ми пука.
Благодаря на всички. На всеки въпрос ще отговоря.
Благодаря на Ася, на сестра ми, на Дудето, на Илияна.
